Научно-практическа конференция на тема „Предизвикателствата пред киберсигурността: информационната сигурност в глобалната мрежа - рискове, норми, решения", се проведе на 28 ноември 2016 година в Централния военен клуб. Събитието бе организирано от Софийски форум за сигурност и Националната лаборатория по компютърна вирусология към БАН.

В конференцията се включиха над 120 участника, а сред лекторите бяха Атанас Запрянов, заместник-министър на отбраната, Васил Ризов, заместник-председател на Държавната комисия по сигурността на информацията, Цанко Цолов, член на Комисията за защита на личните данни, Д-р инж. Веселин Бончев от Национална лаборатория по компютърна вирусология към БАН и други.

Сред поканените участници в конференцията бе и председателят на Общото събрание на МИСС. Петков връчи на организаторите на дискусията и свой доклад по темата „Киберсигурността като ключов елемент на националната сигурност".

В него основен акцент се поставя на това, че  киберсигурността не е абстрактно понятие, а заплахите не са с малозначителни последици.

Разгледани са дигиталната зависимост, високата степен на използване на социалните мрежи, като канал за възможно проникване, шпионаж и тероризъм, облачните услуги като фактори от реалния живот, с които все по-често обществото се сблъсква, но остават все така неизследвани и незащитени.

Отделено е място и за готовността на Република България по темата за киберсигурността и етапите по изграждане на Национална координационна-организационна мрежа за киберсигурност.

Изводите, до които се достига в доклада са: 

• Основните дефицити в кибер отбраната и сигурността са човешки и технически ресурс.

Ниската технологична култура в част от структурите на централната и местната изпълнителна власт е една от слабите страни на България в тази сфера.

• От друга страна парадоксът, който всъщност е плюс за България е, че у нас има бърз интернет, информационните технологии навлизат бързо, нашите експерти са едни от най-добрите.
• Към момента на приемане на стратегията за киберсигурност липсва звено по кибер отбрана на оперативно ниво.

Това от своя страна влече след себе си минимално ниво на мрежова и комуникационна сигурност.

• Като дефицит от способности основната липса е на централизирана техническа инфраструктура за непрекъснато следене на състоянието на сегменти от киберпространството, по отношение на аспектите на сигурността.
• Една от основните причини за невъзможността за противодействие на кибер атаки е липсата на изградена национална система за координация на стратегическо, оперативно и техническо ниво. Освен законодателни промени има сериозна необходимост и от целеви средства.

В тази връзка правителството и ангажираните институции трябва да дадат отговор на какъв етап е работата по създаване на Национална координационна-организационна мрежа за кибер сигурност и има необходимост от актуализация на пътните карти поради напредване във времето? Също така  заделени ли са бюджетни средства за изпълнение на пътната карта и за преодоляване на всички дефицити в областта? 

Докладът за „Киберсигурността като ключов елемент на националната сигурност" е и своеобразно продължение на тезите, застъпени от г-н Петков по време на дискусията „Превенция и противодействие на рисковете от радикализация и тероризъм", проведена на 17 ноември 2016 г.