Международният институт за сигурност и сътрудничество и Европейският институт за държавата и правото, съвместно с експерти и други граждански сдружения и от неправителствения сектор организираха дискусия с работно заглавие „Корупцията и ефективното й противодействие".

„Истинската дискусия около антикорупционното законодателство сега започва, тя изобщо не е изчерпана" - това заяви по време на обществен дебат, иницииран от неправителствени организации председателят на Общото събрание на Международния институт за сигурност и сътрудничество Румен Петков. „Една такава дискусия трябва да бъде достатъчно солидна и подчинена на интересите на българската държава, на българските институции, на българското общество, а не да се действа по една лоша практика, която натрупахме през последните десетилетия - нормативната ни уредба и структурирането на звената в органите и институциите да са на подчинение на поредния предстоящ доклад на ЕК", посочи той.

Според Петков текстовете на новите законопроекти за борба с корупцията съдържат редица притеснителни моменти. „В единия законопроект се разглежда и един много специфичен момент, който има пряко отношение към правата на гражданите - това е инструментът за използването на специални разузнавателни средства. Тук не става ясно дали ще се изгражда трето звено за ползване на СРС, не става ясно и ако няма да се изгражда такова звено, председателят на новия орган по какви критерии ще разпределя използването на СРС, накъде - към ДАТО или към ДАНС? И нещо много смущаващо, това е един законопроект, в чието съдържание няма предвиден режим на контрол от страна на Националното бюро".

Румен Петков посочи, че и в момента в страната ни има звена, които се борят с корупцията. По думите му обаче тяхната работа е възпрепятствана от липсата на политическа воля. „Ще цитирам и един извод, който се прави в доклад на Министерство на правосъдието от тази година. Там се посочва, че дълбоката политизация на държавната и общинска администрация, съдебната власт, разследващите и правоприлагащите органи възпрепятства противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Това дава отговор, например, и на нежеланието да се види продукта, който дава БОРКОР".

По време на дискусията отношение взе и депутатът от парламентарната група  „Обединени патриоти" в 44-то Народно събрание на България - Емил Димитров. Той се обяви против анонимните сигнали и приемането на закон без достатъчно дискусия. По думите му писането на закони „на крак" носи огромни рискове, а хората, които възразяват срещу подобен подход, често биват обвинявани, че едва ли не защитават корупционните практики у нас.

„Този законопроект на практика може да създаде много нови проблеми, отколкото да реши стари. Когато предприемаме мерки, ние трябва да бъдем сигурни, че те няма да навредят, а че ще помогнат. Говоря в лично качество, не съм сигурен, че заради европредседателството няма да приемем закона в този му вид. Вероятно ще бъде приет, а после ще има хиляди поправки. Смятам, че не е достатъчно съвършен. Самият факт, че когато стартира обсъждането му в правна комисия започнаха да дават заден ход половината му вносители, е достатъчно показателен. Да не забравяме, че това е втори опит за приемане на такъв антикорупционен закон. При първия имахме огромни притеснения и ги изказахме тогава на госпожа Кунева, тя си води записки и накрая предложи абсолютно същия текст".

„Правя връзка и с думите на господин Петков, че според новите предложения освен неясни СРС-та ще имаме и агентурен апарат, доносници на повикване. Но по отношение на СРС-та - ние започнахме вече за всяко нещо да прилагаме такива средства, а преди беше ясно, че това е само за тежки престъпления", посочи Димитров и допълни, че според някои предложения в текстовете всеки, който диша в България може да бъде обвинен в корупция."

Според генерал Румен Миланов един от слабите моменти в новите предложения е, че те не дефинират ясно понятието корупция. „Трябва да е ясно, че под корупция се има предвид точно определени престъпления, защото на базата на тях трябва да се организира и много важния елемент наречен превенция. Друг съществен момент е и каква ще е формата на това противодействие на корупцията. В момента се предлага изграждането на една структура, която да обедини, образно казано, всички звена, които работят по тази тема. Трябва да се има предвид обаче, че когато тези звена бъдат отделени от сега действащите структури, те ще загубят своята връзка със сега действащата система. Ние всъщност и в момента не сме изчерпали в достатъчна степен капацитета на съществуващите звена. И за това този проект малко прилича на предложение „да направим нещо като МВР по корупцията", защото този нов орган ще има своята административна дейност, след това той ще има и своята оперативно-издирвателна такава. Следващ важен момент - как ще върви кореспонденцията, информацията с останалите структури на изпълнителната власт? Информационните потоци са изключително важни, както и обратната връзка за управление на този процес".

Юристът Адриан Илиев от КТ „Подкрепа" посочи, че един от основните проблеми, свързани с антикорупционното законодателство е човешкият фактор, от който зависят решенията. „Всъщност решенията за борба с корупцията трябва да бъдат взети на най-високо ниво, от което, за съжаление, произтича основно корупцията и се създават условия за корумпиране на всички нива по-надолу в системата. Не може чрез създаването на нова администрация или преструктурирането на вече съществуващата и то в същия стил, в който е работено до сега, изведнъж корупцията да бъде преборена. Така че никакъв нов мегаорган няма да доведе до справяне с този проблем. Истината е, че корупцията би могла да бъде борена, или поне правилно адресирана, единствено чрез механизми, които не зависят от човешката воля и не се поддават на манипулация дори и от най-високо равнище. Такива на този етап са единствено електронните механизми, които в България обаче също се провалят поради изключително порочния начин, по който се внедряват. За съжаление, електронното управление у нас масово е нещо като черна кутия, до която има достъп някаква фирма разработчик. Всички знаем как се избира фирма разработчик и как се пишат задания от хора, които нямат понятие какво е електронна система. И как после това задание се изпълнява от хора, които нямат конкурентна среда, в която да докажат, че са най-добрите, за да могат да спечелят обществена поръчка. Т.е. единственият начин тези електронни системи да работят наистина правилно е, тази система да бъде не само с отворен, но и със свободен код".

В лично становище юристът към КНСБ Иван Сотиров посочи, че когато говорим за нов антикорупционен закон, дали ще обединим няколко от сега действащите структури или ще си измислим една нова и ще й напишем нови правомощия - няма да променим нищо. „И сега си имаме една финансова „бухалка" НАП, за какво ни е да правим друга? И сега ако някой трябва да бъде разкостен, спокойно може да бъде „поръчан" и без агентура. Мисля си, че и НАП си действа, и БОРКОР, и ДАНС, т.е. не се притеснявайте, този нов закон няма да реши нищо", посочи той. По думите му много въпросителни и проблеми пораждат и новите закони за концесиите, обществените поръчки,  офшорките, както и липсата на Закон за фалит на физическите лица, което води до създаването на цяла нация от длъжници.

В заключение отношение по темата взе и председателят на АБВ Константин Проданов. „Корупцията у нас се бори на думи вече десетилетия, а в същото време ставаме все по-корумпирана държава. Т.е. всичко е подчинено на една видимост, на това, че има борба с корупцията, но не и на реални действия, и то най-вече заради липсата на политическа воля. За стъпка в подобна посока намирам и този пореден антикорупционен закон, предвиждащ създаването на мега антикорупционен орган. Очевидно се бърза заради предстоящия доклад на ЕК, а това е начин да им се хвърли прах в очите".