Международният институт за сигурност и сътрудничество, съвместно с други граждански сдружения и експерти от неправителствения сектор, инициираха втора дискусия с работно заглавие „Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и наложеното вето от Президента на Република България". Дискусията, която се проведе на 10 януари 2018 г. в заседателната зала на Съюза на юристите в България, събра представители на държавни институции, гражданския сектор и неправителствени формации, които да продължиха обсъждането на явлението корупция в България, законодателните и нормативни практики у нас, координацията между институционалните звена в контекста на наложеното вето от държавния глава върху антикорупционния закон, внесен от Министерски съвет.

Председателят на ОС на МИСС посочи в изказването си част от уязвимите места в коментирания закон. Той направи паралел между службите, ползващи СРС с пряк адресат тероризъм в някои европейски страни, като Франция, Великобритания, Германия, и ситуацията в България. „Прави впечатление, че в закона по никакъв начин не се третира контрола върху използването на тези СРС от новото бюро. Някой ще каже, че има препратки, но не е така. Когато създаваш нова служба ти трябва ясно да запишеш средствата и инструментите с които тя се контролира. Изграждането на такова звено крие и втора опасност, като създава предпоставка за изнудване, за рекет и на политици, и на журналисти и на бизнесмени и на всички, които са третирани в закона, включително и ръководители на здравни заведения, архитекти и т.н."

Освен това, г-н Петков акцентира върху настояването Министърът на правосъдието на България да се обърне към Венецианската комисия с искане да се получи тяхната позиция по този закон. „Това е един възможен  изход от ситуацията. Можем да се обърнем и към Съда за правата на човека. Да видим тяхната позиция относно редица инструменти, които са предвидени в това антикорупционно законодателство. Не съм особено удовлетворен от аргументите, които президентското вето използва пред Народното събрание, но то може да послужи, за да се изготви впоследствие един сериозен иск пред Конституционния съд. Това могат да го направят и Висшият адвокатски съвет, може да го направят и парламентарно представените партии от опозицията, както и президентът".

Беше  изразено несъгласие с твърденията на правосъдното министерство, че е проведена много широка дискусия по антикорупционния закон, и че са отчетени всички професионални мнения. Загърбват се  инспекторатите, които са изградени към всяко едно министерство;  предвижда всички служители на новата комисия да минават тест за лоялност на определен период от време, но за ръководният й състав това не е предвидено.

По време на дебата становище по качеството на новия закон за борба с корупцията изразиха  и други участниците в дискусията, сред които бяха: заместник-министърът на правосъдието г-н Евгени Стоянов; председателят на ПП АБВ г-н Проданов; зам.-председателят на Европейски институт за правото и държавата г-н Попов; Георги Атанасов - представител на Висшия адвокатски съвет и други експерти и представители на граждански, обществени и политически формации.