Срещу новия Закон за частната охранителна дейност сериозно възразиха представителите на бранша в България, които категорично отхвърлиха възможността той да продължи да функционира в сегашния си вид. Те посочиха, че законът е изготвен без да се вземат предвид голяма част от техните предложения, а повечето от идеите са отпаднали между двете четения, преди приемането му.

Според представителите на частните охранителни фирми, подобно законодателство дори поставя под риск самото им съществуване. Възражения бяха отправени и срещу заложеното в текстовете правило, че не може да бъде наеман подизпълнител за определени дейности, както и фактът, че МВР има правото да одобри избора, да упражнява контрол, да иззема лицензи при неясни процедури и да се самоконтролира при извършването им. За нередностите вече е сезирана Европейската комисия.

Неясни, например, остават критериите за оценка на дейността на фирмите, заради което могат да бъдат отнети лицензите им по отношение на охранителния режим на населени места. Наблюдава се противоречие между функциите на местната власт и въздействието й върху управлението на частния охранителен сектор. Друг съществен недостатък е, че частните охранителни фирми нямат правомощия да събират оперативна информация, която да спомага разследващата дейност на органите на МВР.

Някои от участниците във форума посочиха, че частната охранителна дейност изобщо не бива да бъде под шапката на вътрешното ведомство, а други заявиха, че новите правила не задоволяват изискването за изсветляване на този вид бизнес. По отношение на недопускането на подизпълнител бе пояснено, че това вменява изпълнението на функции от компетенциите на МВР и други тясно специализирани звена.

В заключение участниците се обединиха около мнението, че депутатите в българския парламент трябва да сезират Конституционния съд за Закона за частната охранителна дейност, но в неговата цялост за разлика от искането на Президента и Главния прокурор, които касаят отделни негови нормативи. Подчертано бе, че този закон е и в противоречие със Закона за нормативната уредба.

ЗЧОД е поредният в България, който е изготвен, внесен и приет без необходимата експертиза, консултации и обсъждания. Важен е и въпросът за финансите, защото българските граждани плащат данъци, но срещу това не получават гарантираното им по Конституция право на сигурност. За да бъде финансирана частната охрана, очевидно ще трябва да бъдат наложени нови данъци или ще бъдат орязани други права, от където да бъдат отклонени средства за необходимото финансиране.

Във форума, организиран от МИСС, взеха участие представители на президентската институция, депутати, експерти, представители на браншови и неправителствени организации и други институции, които имат пряко отношение към изготвянето на нормативната уредба към проблематиката на частната охранителна дейност.