Новини и събития

Кръгла маса на тема: „Мир, сигурност и противопоставяне на терора и организираната престъпност днес“, София, хотел „Маринела“, зала „Витоша“, 13 януари 2024 г. (първа част)

На 13 януари 2024 г. в София бе проведена кръгла маса на тема: „Мир, сигурност и противопоставяне на терора и организираната престъпност днес“, организирана по инициатива на ръководството на МИСС.

Форумът бе открит от председателя на Общото събрание на Института г-н Румен Петков. Във встъпителните си думи той приветства присъстващите членове на сдружението: проф. Светла Тошкова – председател на УС на МИСС, проф. Димитър Димитров – ректор на УНСС, г-н Драгутин Мате (Словения), г-н Любомир Михайловски (Македония), д-р Ели Кармон (Израел), а също така и гостите, уважили събитието: г-жа Елена Йончева – евродепутат, посланик Горан Йонов, посланик Чавдар Минчев, посланик Андрей Караславов и други представители на Българското дипломатическо дружество, г-н Паргов – председател на СИНПИ и др.

Г-н Петков представи чрез кратки биографични справки новоприетите членове на Института: г-жа Васка Пенкова – експерт сигурност, г-н Аурел Джорджеску – бивше полицейско аташе на Румъния в България и г-жа Албена Вълчева – изпълнителен секретар на МИСС.

За председателстващ форума бе представена г-жа Тошкова, която обяви основните теми за дискусия:

       В началото на кръглата маса думата бе предоставена на г-н Драгутин Мате, който представи своята презентация на тема: „Миграционни потоци и ефективното противопоставяне на терора и организираната престъпност“ (презентацията можете да видите тук).

Г-н Мате (министър на вътрешните работи на Словения 2004 – 2008 г.), акцентира върху рязкото увеличение на миграцията в последната година – с 66% през морските и сухопътните граници, като само за балканския маршрут ръстът е 110%. Това е най-голямата мигрантска вълна от 2016 година насам, подпомагана и от организирани престъпни терористични организации, посочи той. Този миграционен натиск е една от основните причини за забавеното присъединяване на България и Румъния в шенгенското пространство.

Г-н Мате очерта 5 основни теми в презентацията си:

1.     Рискът от нелегална миграция 2023-2024 г.:

-        Характеристики на лицата, които влизат в Европа: предимно лица от Сирия, Афганистан, Тунис, Бангладеш и др.

-        Липсата на решения от страна на ЕС за справяне с мигрантите, включително липса на механизми за тяхното връщане в страните им на произход.

-        Основните пътища на мигрантите: сухопътен маршрут през Балканите (включително пътят през Гърция, Северна Македония, Албания и Сърбия); Източно средиземноморски маршрут; Централно средиземноморски маршрут и Западен маршрут.

2.   Връзката между ислямските терористи и организираната престъпност: Над 90% от нелегалната миграция се контролира от организираната престъпност. Печалбите на трафикантите са милиарди евро на година. Ислямските терористични групи използват тази ситуация. След навлизането на ИДИЛ в Алепу и вземане на контрола над официалните институции, те са придобили хиляди празни истински паспорти, които в последствие попълват с фалшиви информация - имена и снимки.

3.       Влиянието на радикалната идеология върху нелегално пристигналите хора в най-напрегнатите точки: радикалните проповедници са имали голяма общност в Австрия и с тяхна помощ са организирали придвижването на групи джихадисти от Европа към точки на конфликт като Сирия, Ирак чрез собствени пътища и канали през Турция, а от там - към мястото на военния конфликт. Сега същите тези канали се използват за връщане на същите джихадисти обратно към Европа и към страните, от които потенциално са тръгнали.

През последните години в Европа се наблюдава радикализация, възход на редица нацистки движения като „Кръв и чест“. Много бойци от западните Балкани са заминали за Украйна, като някои се бият на руска страна, а други на украинска. Някои от тях имат богат опит от времето на конфликта в Босна и други военни конфликти. 

4.   Разглеждане на конкретно събитие: Терористичния атентат във Виена през 2020 и връзката със Словения.

Неефективната и не добре координираната работа на правораздавателните органи в Европа води до допълнително затрудняване на положението. Типичен пример е случаят с албанския гражданин Фазулай в Австрия. Той убива четири човека и ранява двадесет и трима по време на атентат. Оръжието, което е използвал, му е продадено от словенски гражданин. В хода на разследването е установено, че съответното лице е продавало както оръжия, така и наркотици. Заради грешка на прокуратурата, фактът, че е продадено оръжие на джихадист, е изключено от обвинителния акт. Така той остава ненаказан за действията си.

5.   Бъдещето на Шенген.

Ясно е, че миграционният натиск ще продължава и ще става все по- голям поради многото конфликти в близост до Европа. Трябва да се каже, че мерките, които се вземат от страните в ЕС, не са достатъчни. Въпреки, че от края на миналата година има нов пакт, той би влязъл в сила едва през 2026г. Това е голям период от време, през който ще се породят още много проблеми.

През това време 6-7 страни от ЕС отново въведоха контрол по своите граници - национални мерки за справяне с нивото на заплаха от тероризъм и нелегална миграция.

Според г-н Мате, България и Румъния пропускат възможности за пълноправно влизане в Шенген - и заедно и поотделно. „Имате обща вътрешна граница, която би било добре да обсъдите и заедно да създадете споразумение за експлоатацията й. Ние имаме вътрешна граница с Австрия, но още преди да ни приемат в Шенген, границата бе отпаднала. Това може да направите и вие. За да се влезе в Шенген, трябва да се изпълнят всички технически критерии. Вие сте ги изпълнили и не влизате. Това е така, защото решенията за Шенген се вземат чисто политически. При това не само от страните от Шенгенското пространство, а и от страните в ЕС. Макар и да изглежда едно и също, то всъщност не е, защото в Шенген са и Швейцария и Норвегия, но те не са в ЕС. В ЕС са България и Румъния, но те не са в Шенген“.  

На въпрос на посланик Коцев за политическите възможности за справяне на ниво ЕС с миграционният натиск чрез единна политика, г-н Мате заяви: „Въпросът за миграцията стои на дневен ред в ЕС от 2000 година. 23 години разглеждаме този въпрос, но всяка страна има различен подход и подбуди за позицията си“.

На Въпрос на г-жа Елена Йончева за новия европейски пакт за миграция, г-н Мате заяви: „Една от най- важните точки в този нов пакт е намиране на решение за лесно връщане на мигрантите в страните на произход и как да направим това още на границата. Да, на Европа са нужни мигранти, но не нелегални мигранти. Издаването на разрешителни за Европа трябва да става чрез посолствата ни, в страните от където са бежанците, а не на границата на ЕС, когато е твърде късно. Нелегална миграция винаги е имало и ще има, но сега броят на нелегалните мигранти е колосален. Те злоупотребяват с европейската система за бежанците“.

След дискусията по първата тема, г-жа Тошкова предостави думата на д-р Ели Кармон, старши изследовател в Международния институт за борба с тероризма в Херцлия, Израел, член на Общото събрание на МИСС. Той представи своята презентация на тема: „Войната на Израел срещу Хамас в Газа – от локалното, през регионалното до глобалното“ (презентацията можете да видите тук).

Г-н Кармон коментира сигурността в контекста на военния конфликт в Газа, като определи атаката на „Хамас“ като „най-големия погром над евреи, след Втората световна война“. Това е и причината израелското правителство да започне пълномащабна война, насочена към унищожаване на военната мощ на „Хамас“, обясни той и добави, че събитията в ивицата Газа са част от серия военни огнища в региона и в света. Той определи конфликта в Газа като локален, но с риск да се превърне в регионален. „На 7 октомври 2023 г. 3000 терористи от Хамас проникнаха през най- технологичната ограда в света, струваща 2 млрд. долара. Проникнаха през 20 места и навлязоха на израелска територия. 22 кибуци и 2 града бяха почти напълно разрушени. От израелска гледна точка, това е огромен оперативен и стратегически провал от страна на разузнаването“.

Д-р Кармон предостави информация за изградената мрежа от тунели под цяла Газа. Тунелите са с дължина от близо 500 км, разположени не само под града Газа, а под цялата ивица. Много добре оборудвани, напомнящи на тунелите на метрото в Тел Авив. По тунелите с автомобили са се превозвали както хора, така и муниции. На 60 метра под земята са намерени две фабрики за изработване на ракети. Това обяснява и причината толкова време израелската армия да не може да се справи с групировката в пълномащабната си война.

Д-р Кармон обърна внимание и на обстановката в Червено море и мястото на хутите в регионалният конфликт. Тяхното значение за транспортните морски пътища и военните действия от страна на коалицията САЩ, Великобритания, Египет, Нидерландия и други страни.

В дискусионната част след доклада на г-н Кармон, г-н Румен Петков подчерта: „Решението на този военен конфликт е мир и бързо преустановяване на военните действия. Ние сме изключително обезпокоени, че за последните три месеца са избити повече от 25 000 мирни граждани на територията на ивицата Газа, като 7 или 8 хиляди от тях са деца. Категорично изразяваме цялата си възмута от отвращаващия терористичен акт на Хисбула срещу Израел, като подчертаваме, че избиването на хора не е присъщ акт за двадесет и първи век!“. 

Г-н Аурел Джорджеску, работил като полицейско аташе на Румъния в България по време на процесите по присъединяване на двете държави към ЕС, коментира унизителното половинчато присъединяване към Шенген, като изтъкна, че техническите условия са изпълнени още през 2011 година. „Румъния в България вървят заедно в процесите на пълноправно присъединяване и така трябва да бъде, това е гаранция за успех в сътрудничеството“, каза той. „Ако не сме заедно няма да успеем. Нашият глас би бил чут, ако имаме единно становище относно шенгенското пространство“.

Според г-н Джорджеску, най- добрият подход, който могат да предприемат България и Румъния в общата си цел за пълноправен Шенген, е съвместна координация и действия. Всички действия следва да са политически насочени от най- голямата до най- малката страна-членка както на Шенгенското пространство, така и на европейския съюз.(следва втора част)