В пресата

http://www.trud.bg/ Статия на г-н Дженкинс за американското списание "Foreign Policy"


С какво Русия (не) може да помогне на Обама - интервю на Браян Дженкинс, член на консултативния комитет на МИСС

автор: Труд, 17:51, 01.09.09

Браян Майкъл Дженкинс е бивш съветник на Националната комисия по тероризма на САЩ и член на Комисията по авиационна безопасност и сигурност.

В момента е специален съветник на Международната търговска камара и член на Съвета на директорите на Службата за търговски престъпления на ICC, както и старши съветник на президента на RAND Corporation (неправителствен изследователски институт).

Дали Русия може да стане по-полезен партньор в борбата с тероризма днес, пита Дженкинс в статия за американското списание "Foreign Policy", която предлагаме със съкращения.

Дипломатическите опити на американския президент Барак Обама да преодолее миналите различия между САЩ и Русия, за да осигури сътрудничество по въпроси от взаимен интерес, имат любопитен и малко известен прeцедент.

През 1987 г. ми се случи нещо необичайно. Кремъл покани група от американски експерти по въпросите на тероризма да посетят Москва. Казаха ни, че биха искали да проучат дали и как САЩ и Русия биха могли да си сътрудничат в борбата с тероризма.

Идеята беше почти абсурдна. Това бяха годините на яростния връх на студената война. Вярно, съветският премиер Михаил Горбачов и американският президент Роналд Рейгън бяха развили личен контакт и бяха постигнали подписването на няколко споразумения. Но междуличностната сърдечност не се бе разпростряла върху другите сфери на съревнованието между суперсилите.

Подозрения

Много американски анализатори подозираха Москва в поддръжката на терористични кампании в Близкия изток и Западна Европа. В продължение на 15 години аз бях ръководил проучванията на RAND Corporation в областта на тероризма и все пак не виждах СССР като възможен партньор. Притесних се, че може да бъда използван за пропаганден ефект и потърсих съвет от Вашингтон. Официални лица от Държавния департамент ме информираха, че американското правителство не би се докоснало до предлаганата среща в Москва, но като частно лице бих могъл да постъпя както преценя.

Частично успокоен, реших да се включа. Руснаците се съгласиха да няма публичност и първата ни среща беше насрочена за началото на 1988 г. Няколко известни експерти, водени от Джон Маркс, бивш служител на Държавния департамент, пътувахме като представители на неправителствената организация "Търсене на общото".

По-късно към нас се присъедини бившият директор на ЦРУ Уилям Колби. Съветската група включваше официални лица от различни министерства, научните среди, както и офицери от КГБ, които казаха, че са пенсионирани.

Още на първото ни заседание попитахме директно какво притеснява руснаците. В очакване на познатите марксистки декламации за терора на империализма, бях изненадан от техния отговор.

Две заплахи бяха на върха на съветския списък. Първата беше ислямският тероризъм. Към онзи момент СССР беше решил да се оттегли от Афганистан, но се страхуваше, че с това ислямският фанатизъм нямаше да свърши. Кремъл считаше, че ислямският тероризъм ще се разпространи в Централна Азия и към Кавказ. Руснаците предупредиха, че независимо от подкрепата си за муджахидините, САЩ също щели да бъдат на прицела на ислямския тероризъм.

Забележителна прогноза

В ретроспекция това беше забележителна прогноза. През 1988 г. никой в САЩ не беше чувал за Осама бин Ладен или Ал Каида. Трудно може да се каже дали тази проницателност се дължеше на аналитичните способности на КГБ или на дълбоките им предразсъдъци.

Втората заплаха за тях беше ядреният тероризъм. Това също ни учуди, за САЩ тогава той беше все още много далечна заплаха. А в съветския списък беше поставена като номер две. Защо ли? Отговорът се криеше в трагедията в Чернобил през 1986 г. Подобна катастрофа би могла да се предизвика и от човешка злонамереност. Като знаем страховете на ХХI век от "мръсни бомби", това предупреждение също звучи актуално.

В Москва неофициалният диалог продължи още известно време, а следващата година се премести в RAND Corporation в Калифорния. С набирането на повече увереност към нас се присъединиха още участници.

Нашите неформални разговори помогнаха на дискусиите на официално ниво, но двустепенните усилия приключиха с падането на Берлинската стена през 1989 г.

Вниманието на американците се прехвърли върху сигурността на огромния ядрен арсенал на СССР и върху съдбата на армията от ядрени физици и конструктори на оръжия.

Американският президент Барак Обама показва желание за сътрудничество с Русия, но очакванията за успех трябва да са скромни. Марксистките терористи от 70-те и 80-те години са вече история.

Днес Русия не разполага с качествена информация за Ал Каида или джихадското движение. Трудно е и да се изгради близко работно сътрудничество между ЦРУ и наследниците на КГБ в Русия. Подозрителността е взаимна и много дълбока.

Независимо от споделената загриженост, руските войски няма да се завърнат в Афганистан да се бият заедно с натовските и американските сили. Това, на което най-много може да се разчита, е пасивна логистична подкрепа. А американската готовност да помага на често бруталните руски антитерористични операции в Кавказ се ограничава от сериозната загриженост за нарушаването на човешките права.

Да, Русия участва в шестстранните разговори, целящи да принудят Северна Корея да се откаже от ядрените оръжия. Но тук общите позиции отстъпват пред реалната политика.

Прагматизъм

Русия би предпочела Северна Корея да няма ядрено оръжие, но знае, че единствено Китай може да промени реално нещата.

Нейният курс е прагматичен. И въпреки че Москва не иска ядрен Иран, още по-малко иска да застраши своите приятелски отношения или търговия с Техеран. От друга страна, руски кораби се присъединиха към антипиратската флотилия край Сомалия. Противопоставянето на амбициите на терористите е наша обща грижа и исторически шанс да си сътрудничим.

Неотдавна Обама се съгласи да бъдат премахнати ненужните ядрени оръжия от американските и руските арсенали. За да се улесни обмяната на информация за контрабандата на ядрени материали, той може да предложи създаване на американско-руски център за "съчетаване на разузнавателна информация".

Стратегическото партньорство може да е илюзия, но 20 г. след онази необикновена първа среща тероризмът все още създава възможности за прагматично сътрудничество. Заслужава си да се опитаме.

Браян Майкъл ДЖЕНКИНС