В пресата

Из блога на г-жа Светла Василева – chara: „ПАРЕЩИТЕ КЕСТЕНИ В РЪКАТА НА Г-ЖА ЕВРОПА”

Четвърт век след началото на Перестройката на Горбачов и двадесет години след серията “нежни революции”, Европа е неузнаваема и различна. Обединена и разединена, недоволна и по-малко демократична. Изправена пред нови предизвикателства, проблеми, противоречия, както и пред собствените си страхове. Да ги дискутира си постави за задача международна конференция, организирана на 7-8 октомври в София от Форума за нова политика на Горбачов и фондация “Славяни”.

В листата на участниците ще откриете известни имена, били част от световната политика на ХХ век , директори на центрове за стратегически изследвания т.нар. think tanks, както и действащи политици. Списъкът на акредитираните журналисти и фоторепортери бе два пъти по-дълъг от този на гостите. На фона на това стълпотворение от политици, експерти, посланици, медии и охрана, няма как да не направи впечатление големият отсъстващ от форума - българските управляващи. Баджовете с имената на Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова, Николай Младенов, Трайчо Трайков, Вежди Рашидов, така и не бяха взети до края на конференцията. Каквито и да са съображенията им да игнорират събитието, в съвременния свят съществува нещо, наречено политическа или дипломатическа куртоазия. Дори и него да пренебрегнем, остава обикновеното гостоприемство, което изисква една-две прости фрази и отнема не повече от пет минути време.

Темите, концентрирали вниманието да участниците бяха четири:

1. Балканите: тест за Европа: Европеизация или Балканизация (постижения, грешки, уроци)

2. От Брест до Владивосток. Шансът на Европа за Русия или изборът на Русия за Европа?

3. Постсъветският свят между Русия и Европа

 4. Случаят Турция – културни промени, стратегически приоритети, политически избор

 

I. Балканите: европеизация или балканизация?

Тезата, която обедини участващите в дискусията, е ролята на Горбачов, оценена като критично важна в края на Студената война за пренареждане на световния ред. В този контекст, балканските страни, били дълги години част от стари империи, преживяват своя исторически поврат, избирайки евроинтеграцията, макар приобщаването към европейските ценности да протича твърде бавно. (Йон Илиеску, Будимир Лончар) Балканите остават най-слабо интегрирания район на Европа, но и една от най-динамичните части за развитие Те са трудно място за управление, единица площ с най-много етноси, нации, религии, култури - нещо, което беше минус, но днес може да се превърне в плюс. Когато има общи цели, различията носят сила. Балканите не са крайна точка на ЕС, а мост. (А.Томов, И.Калфин)

Балканизацията все още смущава, защото предизвиква негативни чувства, а ценностите на този регион са подценени. Интеграцията е труден процес. Приоритет на обозримото бъдеще трябва да бъде приобщаването на западно-балканските държави – Босна и Косово, мнение на Агнеш Коронч (сътрудничка на Дюла Хорн) от Унгария, чиято страна ще председателства ЕС през 2011 г.

Според проф. Семов най-големият проблем на България и Румъния е неразбирането защо влязоха в ЕС. Дали ЕС щеше да забележи България, ако ние не бяхме съсед на Турция? България и Румъния имат исторически шанс да участват активно във формулирането на европолитиката по отношение на Турция, поради историческите си дадености.

Леонидас Христантопулос: В ЕС демокрацията отслабва. Организацията вече не е толкова ориентирана към демокрацията, колкото през 80-те и 90-те години. Има страни, в които видеокамерите са повече от броя на населението. Правата на малцинствата са ограничени. Институциите на ЕС не действат. Съветът на министрите е нещо като ООН – идват, четат си речите и си тръгват, без да чуват другите.

Пиер Шевалие: Ромите са едно от новите предизвикателства пред цялата общност. Ние уважаваме правото да бъдеш различен, но то има граници днес. Във Франция ромите имат огромни трудности да качат децата си в социалния асансьор. Те не знаят социалните кодове. Ходенето на училище трябва да става в страните им на произход. Проблемът е, че те там са под нивото на бедността. Правителствата създават системи, които нападат слабите.  Ромите крадат кабели, но те само повтарят действията на онези, които обезкостиха предприятията и станаха милионери за един ден. България и Румъния не могат да мобилизират финансирането за ромите. В тези страни корупцията е често срещана, а луксозните автомобили са най-много на глава от населението. Проблемът на ромите е европейски проблем. Те са най-видимата част от бедните в европейското общество.

Всъщност Балканските страни еднозначно избраха ЕС, факт, по който няма спор и макар и най-слабо развита част от Европа, те са на пътя на необратимите промени.

II. Европа след войната.

Най-впечатляващото изказване по тази тема бе на Адам Михник.

Светлана Савранская: Днешна Европа нямаше да е същата без Перестройката, но тя пропусна историческият си шанс за общ Европейски дом. През 90-те Хавел поддържаше идеята на Горбачов за Европа като за общ дом и за необходимостта да се реформира НАТО. Много бързо  обаче се разпадна Варшавския договор. Митеран се вълнуваше повече от идеята за обща европейска валута. Русия на Елцин бе погълната от вътрешни проблеми и не се вълнуваше от НАТО. Идеята за общ дом се позагуби. Европа не може да бъде сигурна без Русия. Кризата показа зависимостта на континента, както и това, че страните са свързани на много нива. Има умора от разрастването, дори у новите страни, които не осъзнават, че ЕС не е панацея и не може да реши проблемите им. В САЩ има нова администрация, много по-чувствителна за руските интереси. Европа и Русия трябва да се справят с Източна Европа, която все още има страхове, които трябва да бъдат опровергани. И да се пристъпи към истинско разоръжаване –голямо съкращаване на оръжията. Днес в Европа няма еднакво ниво на безопасност за различните страни.

Родрик Брайтуайт: Революцията на Горбачов започна преди 25 години. Исторически погледнато, изискват се 70 години – три поколения, за да приключи една революция. Така че, ние сме още в началото. Историята не спира, но ние не можем да живеем в еуфорията на 90-те и в романтизма от началото на създаването на ЕС. Европа и Русия се подценяват едни други.

Владислав Иноземцев: Русия и ЕС днес са си необходими като икономически субекти, а не като геополитически образци или социални модели. ЕС няма на какво да се научи от Русия. Тъкмо обратното. Ако Русия приеме ЕС – стандартите, това би било движение напред. Икономическата изгода е единият от пътищата, за привличане на Русия. Днешният елит обаче не е готов за това, а новото поколение ще е по-агресивно, по-тъпо и по-невиждащо в перспектива. Не може да се разчита на него. Днес икономиката променя политиката, а не както в 90-те години на миналия век, когато политиката генерираше промените.

Госпожа Европа едва удържа в ръцете си “парещите кестени”. А те никак не са малко – Балканите, Русия, Турция, НАТО, ромите, вътрешносъюзни съперничества и битки за надмощие, енергийна сигурност и независимост. Намирането на баланса не е лесна задача в един все по-глобализиращ се и многополюсен свят, в който равновесието е нарушено. Свят, в който 4 милиона долара на ден се харчат за оръжия и 60 000 души на ден умират от глад (Федерико Майор). Дали “старата госпожа” ще се справи ?!! Не знам…

III. Лакмусът “турция”. месут йълмаз: “с нас или без нас - европейците да решат как искат да продължат”.

Турция и европейското й бъдеще беше най-горещо дискутираната тема на международната конференция “Европа гледа на Изток”, състояла се на 7-8 октомври в София по инициатива на Форума за нова политика на М. Горбачов и фондация “Славяни”.

В емоционално изказване пред форума Месут Йълмаз, бивш премиер на Турция, настоящ депутат и политик с 40-годишен опит, отбеляза, че страната му все по-често се споменава в контекста на изключителната й важност за Балканите и кандидатурата за членство в ЕС.

В бъдеще Европа е тази, която ще се нуждае повече от Турция, отколкото Турция от ЕС.Обратното важеше в периода от 60-те до 90-те години на ХХ век. Занапред Европа ще бъде тази, която ще настоява да приеме Турция, тъй като ще има жизненоважната нужда от нея. Не знам дали, когато това се случи обаче, Турция ще иска да влезе в ЕС. Европерспективата вече не е задължителна за Турция. Европа е уморена от последното разширяване.С напредване на времето Турция се научи да не разчита на еврофондовете и тя привлече повече инвестиции, отколкото ЕС е инвестирала в страната ни. Годишният ръст на БВП на нашата икономика е над 7%. Турция задълбочи сътрудничеството си със съседите, с Русия, с кавказките републики, Китай, Индия. Присъединявайки се към ЕС, нашата държава ще получи повече ангажименти отколкото привилегии. Прозрачни са намеренията на по-голямата част от европейците - Турция да бъде вързана за Запада, но да остане “буферна зона" между двата свята, положителен модел за мюсюлманските страни, силен и доверен партньор в НАТО, но не и равнопоставен член на ЕС. Нека европейците решат дали да продължат със или без нас. Турция е лакмус за ЕС – ще бъде ли той мултикултурна и мултирелигиозна организация или ще остане християнски клуб? С тези думи, Месут Йълмаз “хвърли ръкавицата” към участниците.

Ето и мненията на някои от тях:

Федерико Майор Сарагоса: Европарламентът никога не е приемал текст, който да е против членството на Турция в ЕС. 

Проф. Паскал Бонифас: Турция може да издигне ЕС като глобална сила в света, поради младото си и енергично население и поради геостратегическото си положение.

Бернард Гета: Сто години една империя, която стана държава , чука на вратата на ЕС. Не съм сигурен доколко си даваме сметка, че Европа може да “влезе” в Турция едва тогава, когато Турция я повика. Сега Европа обаче казва “НЕ”! Саркози и Меркел са категорични и честни поне, за разлика от повечето защитници на идеята, Турция да не бъде приемана. Логично е, че Турция разви други партньорства. Тя ни каза “Вие ни интересувате все по-малко” – това е отговор на отхвърления влюбен. ЕС казва “НЕ” на Турция, защото се страхува от всичко и от всички. ЕС е управляван от страха. Ние сме създали обединение със сложна структура, което винаги закъснява с реакциите. В този смисъл разширяване или нова голяма инициатива ни плаши. Ние се страхуваме от глобализацията, която намалява присъствието ни в света, понижава икономическата ни тежест. Ние се затваряме в ЕС. ЕС и Русия, а добавена и Турция – това ни обърква.

Хорст Мар: М. Йълмаз демонстрира разочарованието на Турция от ЕС. 640 години съществува Отоманската империя, много повече от Римската и Германската, единствено отстъпвайки на Византийската. ЕС ще спечели в няколко посоки, присъединявайки Турция – геополитическа позиция, произтичаща от връзките й с Балканите, Кавказ и Средния Изток, както и посредник между Европа и ислямския свят. Турция има образован икономически елит и обучена средна класа. Тя може да обедини ислям и капитализъм в умерен модел и да се превърне в пример за страните от Средния Изток. ЕС говори за присъединяване след 10-15 г . Днес в Европа няма силни правителства, които да са достатъчно смели, за да подкрепят членството на Турция.

Хол Гарднър (Американски университет в Париж): За да доближим Турция до ЕС ни е необходима нова архитектура на сигурността. Една от тях е въвеждане на “асоциирано членство” в ЕС за Турция, Русия и Украйна.

Леонидас Христандопулос (Генерален секретар на BSECO): ЕС не е религиозен клуб, а политическа и икономическа организация. Никъде в документите на ЕС не се коментират религиозни въпроси. Не е състоятелно предложението за “асоциирано членство”. Или си вътре в ЕС или си вън.

IV. Въпросите на адам михник, 20 години по-късно

Демократична ли е Русия днес? Има ли нова “желязна завеса”? Къде е границата на Европа? А началото на доверието? Кои са заплахите за днешна Русия? А за Полша?

Това са част от въпросите на Адам Михник, зададени в риторичен контекст пред участниците в международната конференция “Европа гледа на Изток”.

 “Той, Михник, все задава въпроси, за да ни провокира да мислим”, каза за него Горбачов на пресконференцията с медийте.

Русия в Европа ли е или не е? Турция в Европа ли е или не е? И къде са границите на Европа? Поставени така, въпросите провокират съмнения за съществуването на нова невидима “желязна завеса” в днешна Европа, която е различна. Има Европа на Шрьодер, Европа на Льо Пен, Европа на Сапатеро, Европа на Меркел, Европа на Берлускони!

В Европа днес има две тенденции – на интеграция и на сепаратизъм и никой не знае каква е логиката на този процес.

Говорейки за Русия и Европа, можем ли да си представим Европа без Русия, без Сахаров, без Горбачов, без Достоевски, без Чехов, без Горки, без Толстой. Пътят на Русия към НАТО и ЕС е път към демокрацията и евроценностите в политиката.

Демократична ли е Русия днес? Ако демокрацията е свобода в културата – ДА, Русия е демократична страна! Ако демокрацията е свобода в книгоиздаването – ДА, Русия е демократична страна! Там можеш да си купиш каквато книга поискаш. Цензура няма. Демокрацията обаче и е свобода на избора. Това не означава да знаеш месец преди изборите, кой ще е новият президент. За Узбекистан говоря, да не помислите нещо друго?!! Демокрацията е и свобода на съда. Берлускони казва: да, в Русия има пълна демокрация. И в Италия – също. Но ние имаме малки проблеми със съда. Италианският съд ни пречи да имаме нормално правителство.

Кога започна доверието на Запада в Перестройката? Когато Горбачов се обади по телефона на Сахаров в Горки. Днес Западът гледа какво се случва с Ходорковски. Докато той е затворен, няма как да повярва в модернизацията на Путин.

Руснаците са се побъркали на тема НАТО. НАТО ни застрашава. И това е някакъв “бзиг” (натрапчива мисъл). НАТО не е заплаха за Русия. Нещото, което трябва да притеснява Русия днес, е ислямският фундаментализъм, а утре, вероятна заплаха ще е великодържавният Китай.

Кой са заплахите за днешна Полша? Авторитаризъм, нова вълна популизъм и корупция. Авторитаризмът днес е антикомунизъм с болшевишко лице.

Въпросите на Адам Михник. Въпроси, търсещи и чакащи отговори.