iisc - Международен Институт за Сигурност и Сътрудничество
Новини и събитияСъвместен дискусионен форум "Сирия – частен проблем с глобален характер", 18 октомври 2013 г., УНСС, София"Международният институт за сигурност и сътрудничество" (МИСС) и "Атлантическият клуб в България" организираха съвместен открит дискусионен форум на тема "Сирия - частен проблем с глобален характер". Събитието се проведе на 18-ти октомври 2013 г. (петък) от 12:00 ч. в Центъра по интелектуална собственост към УНСС, София. Форумът беше открит съвместно от председателя на Общото събрание на МИСС - Румен Петков и д-р Соломон Паси - президент на Атлантическия клуб в България. Участие в събитието взеха генералния директор на дирекция "Двустранни отношения" в МВнР посланик Петко Дойков, г-н Пламен Делев - главен експерт в дирекция "Близък Изток и Африка"; г-н Борбелов от Държавна агенция за бежанците при МС, г-н Лъчезар Еленков - зам. председател на Асоциацията на полицейските началници; представители на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на СРС и достъпа до данните по ЗЕС; г-н Пенчо Хубчев - фондация "Фридрих Еберт"; г-н Иван Шаранков - Център за устойчиво развитие; г-н Горан Симеонов - Асоциация на разузнавачите от запаса (АРЗ); членове на МИСС, представители на академичната общност, на медиите и др.
Във встъпителното си изказване г-н Румен Петков очерта проблемите на имигрантската вълна, като посочи, че към момента в България пребивават около 6 500 души. От тях около 4500 са сирийските имигранти. В съседните на Сирия държави като Турция, например има около 600 000 души; в Йордания - около 500 000 души. Очакванията са имигрантският поток от Сирия да достигне от 1,5 до 2 млн. в близките няколко години. Съгласно анализите в настоящия момент се приема, че бежанците от Сирия не представляват особена заплаха за криминогенната обстановка в България. Освен това се смята, че при успокояване на ситуацията в Сирия, голяма част от тях ще се върнат в родината си. Констатира се, че по-голямата част от състава на бежанците са жени и деца. Обезпокоителен е фактът къде са мъжете на тези семейства. Буди тревога информацията по данни на редица служби, че около 2000 от бежанците в България живеят на свободен наем, който процес не е контролиран от държавните институции. Две са основните групи граждани, които пресичат граничната бразда: бежанци от Сирия и незаконни имигранти от различни държави, които търсят своята реализация в Европа, като втората група представлява заплаха за националната сигурност, не само от хуманитарна гледна точка, но и за потенциални кражби, търсене на незаконна работа и доходи и проблеми не само за местните, но и за регионалните и за централните власти на страната. От тази група произтича рискът от проникване на екстремистки елементи, затова в тази връзка тежестта пада върху ДАНС и МВР за тяхното неутрализиране. Езиковата бариера със сирийските бежанци е трудно преодолима, а това препятства не просто комуникацията, а може да навреди и на о сигуряването на необходимата хигиенна и здравна среда в България. Опитите за дефиниране на национален интерес по отношение на Сирия досега не дават ясен отговор и верни насоки за външнополитическата ни дейност. Противоречиви са сигналите, които излъчват президентската институция и изпълнителната власт. Времето за „снишаване" обаче изтича главно поради широко дискутираните в медиите два фактора:
За неутрализиране на тези две заплахи, най-големият потенциал на страната ни по отношение на сирийската криза е свързана с реализирането на политиката по ликвидиране на конфликта и провеждане на мирни преговори. Макар и да изглежда твърде оптимистичен, подобен сценарий е възможен пор ади редица причини:
Опитът ни с мирния преход в България през 90-те години в рамките на „Кръглата маса" и след това би могъл да бъде рекламиран като подходящ за постигането на компромис, както и за следвоенното политическо развитие на Сирия. От друга страна, контактите ни с някои от политическите фигури на сирийската демократична опозиция, както и опитът ни от сътрудничеството с режима на Асад от предишните години, би следвало да бъде използван за новото ни позициониране в рамките на този сценарий. Външноп Необходимо да се мисли в 3 до 5-годишна перспектива, а не да се предприемат действия за настаняване на всеки 5000 бежанци, така ще липсва елементът на изненада, особено при наличие на разузнавателни служби. Напълно достатъчни са и откритите информационни източници, като напр. информация за Световната продоволствена програма на ООН. Преди месеци е открита мисия в Сирия и в пет съседни държави - това е явен знак,в този регион следва проблем. А решение трябва да се търси преди той да е станал наболял. По отношение на ролята на България в контекста на сирийската криза, г-н Паси посочи, че двете страни имат дългогодишни специални отношения, като даде пример, че от 10 000 арабски студенти, обучени в България, 5000 са сирийци. Това са в момента лекари, зъболекари, агрономи и т.н. Като се прибавят и семействата им, това се превръща в една колония от 20 000 сирийци, тясно свързани с България, част от тях са със смесени бракове с български граждани. Дали броят на бежанците е голям зависи от това как те се третират: като човешки капитал или като бреме. Зависи дали и как биха могли да се интегрират тези хора. Има дори партии в България, които плашат умишлено, че това са чужденци. В своето изказване г-н Горан Симеонов, председател на АРЗ, почерта, че във външнополитически план особено активна трябва да е дейността на МВнР и съответните парламентарни комисии на НС, както и на българските евродепутати за най-активно лобиране в рамките на ЕС, ООН и другите международни хуманитарни организации („Червения кръст" и „Червения полумесец" и др.) за осигуряване на незабавна финансова и материална помощ. Трябва да се направи всичко необходимо, за да бъде задействана широко пропагандираната общоевропейска солидарност. На второ място трябва да се активизират работните контакти на всички нива с Турция, като се търси и активното съдействие на нашите партньори в ЕС. Това е държавата, от която идва главният поток сирийски граждани. И която се опитва да ни направи заложник на своите намерения за реализиране на задачи от вътрешен и геостратегически характер. За дипломатите и разузнавачите, занимавали се с проблемите на Турция е абсолютно ясно, че 500 до 600 хиляди е максималното число бежанци, което Турция може да приеме и което вече е достигнато. Затова трябва да очакваме, че всички нови потоци от бежанци ще се насочват към съседните страни, вкл. и към България. Тази политика ще продължава докато турската страна не срещне решително противопоставяне на своите действия и от българска страна не се предприемат адекватни конкретни мерки за възпиране на бежанския поток. Отговорност затова, какво решение в този момент трябва да бъде взето, вкл. за евентуалното затваряне или преграждане на част от южната граница, може да вземе само и единствено българското държавно ръководство. Затова е необходимо да се свика Консултативния съвет за национална сигурност от Президента, тъй като там единствено ще се разполага с цялата необходима информация по бежанския проблем, там са концентрирани професионалистите, там може да се активизира целият механизъм за действие при такива извънредни обстоятелства. Надеждата е, че сегашните Парламент, Правителство и Президент ще се окажат достойни за това историческо предизвикателство и ще приемат решения изцяло в защита на българския национален интерес. Изявления във форума направиха още г-н Дойков, г-н Йонов, г-н Студенков. В заключение на дискусионния форум г-н Петков направи извода, че през последните няколко години тежки институционални пропуски са довели до неадекватна оценка на проблема и извеждането му като приоритет за националната сигурност. На няколко поредни заседания на КСНС през септември и през февруари миналата година, независимо, че проблемът със сигурността на границите е бил поставян, той е бил омаловажаван. Представяни са доста окуражителни сведения от ангажираните органи и служби, че проблеми от гледна точка на бежанците и тяхното посрещане в страната - няма, че съгласувателните процедури с ЕС и технологията по обезпечаване на сигурността на външните граници и готовността на страната ни за членство в Шенген са на такова ниво, че не може да очакваме проблем от гледна точка на бежански поток. Към неговото становище се присъедини и г-н Паси, според когото необходимостта от институционално единство на фона на проблема с бежанците е належащ. Темата за бежанската вълна и за сирийската криза би трябвало да обедини институциите и това да намери израз в единна национална позиция. Този въпрос трябва да бъде категорично деполитизиран.
МИСС благодари за професионалното отразяване на събитието от журналистите: г-н Пунчев (в-к Стандарт); г-н Василковски (Нова телевизия), г-жа Съботинова (БНТ), г-жа Костова (ТВ 7) и др. Публикациите и репортажите можете да проследите тук: http://bnt.bg/bg/news/view/110052
|
